Здравейте!
Май Дневниците по bTV Cinema ще надминат тези от Замунда.

Моя е в добро състояние:
http://prikachi.com/images/479/4529479j.jpg

Люсии. <3
Много са хубави, само дето първия не мога да го видя.
Ами, втория.Иначе и третия е много хубав.Навсякъде е хубава. <3

http://bonapeti.novatv.bg/collection/?receipt=6626

Здрасти, Пам.

Заповядайте следващата част.Мистерията няма да ни напуска, дори и за главната героиня.

-Аш, добре ли си, миличка? – чувах гласа на майка ми, но все още всичко се въртеше.Едва отворих очи.
-Какво стана... – промълвиха с доста усилия сухите ми устни.Още се чудих на кой свят се намирам.
-Ще отида да ти донеса портокалов сок. – рече майка ми и останахме само аз и Уен, който бе седнал на леглото до мен и държеше ръката ми.
-Аш, как си? – след тези думи ме целуна по челото.
-Ъм...добре съм, но какво стана? Защо търсеше из чантата ми? – на лицето му се появи поглед, смесващ изненада и малко притеснение.
-Каква чанта, Аш? Преди 30минути щяхме да пишем домашните заедно.Ти си забрави телефона в стаята ти и отиде да го вземеш.По стълбите надолу падна. – рече той.Лъжа. – Не знам за каква чанта говориш.
- Много добре си помня, не ме лъжи!
-Защо ме обвиняваш? – пусна ръката ми.
-Не те обвинявам, просто си го казвам! В момента ти ме лъжеш и искам да знам защо? – отново повдигнах вежда.Все едно очаквах да си признае.
-Ашли, не съм ти ровил в чантата! – след тези думи той стана от леглото, но аз все още си лежах.
-Уен, нали знаеш че, ако ти трябват... – още недоизказани, думите ми бяха прекъснати от майка ми.
-Тук съм.Донесох ти и от любимите бисквити. Карате ли се? – погледна двама ни, поотделно.
-Не. Остави ни, моля те. – отвърнах аз без много обяснения и тя излезе с думите:
-Добре, но моля те – изяж си всичко.
-Добре...
-Зайче, не те лъжа! Нямам и защо да го правя! – започна той отново. – Нямам причина да търся нищо.Ако бях изгубил нещо...още нещо, ти щеше да си първата, която знае.  – издаде се.Лош актьор.
-Но аз не те обвинявам, просто искам да знам истината.
-Знаеш я! – с тези думи той си тръгна, а от очите ми започнаха да капят сълзи.Но нямаше да му се извинявам! Да, бях инат.Инат, който иска да знае истината.
  След няколко минути му ипратих смс, който гласеше: „Искам да поговорим.”, но след няколко секунди получих отговор на него: „Нямам причина да говоря с теб.”. Тогава вече наистина започнах да плача.Студени сълзи се стичаха по горещите ми бузи. Студени сълзи, натопени в лъжи.
  Гледах през прозореца на къщата си.Гледах неговата стая.Видях как той се бе излегнал на леглото си и таблета беше в краката му.Виждаше се много добре.Изведнъж видях как Уен забелязва нечий силует.Аз също го видях.Това бе баща му.Видях как започна да му крещи, да прави мимики и жестове.Синът изглежда се оправдаваше.Исках да чуя какво казват, но не можех.
-Офф.. – след пуфкането ми започнах тихо да чувам какво говорят.

-О, Уен! Как можа! Просто не мога да си представя колко си безотговорен! – викаше, излглежда отново с цяло гърло Хъджънс.
-Но, татко! Всичко си беше наред, направих я както си ме учил, но колието го нямаше!
-Нямало го! ТАМ Е, УЕН! Тя е последната последователка на рода Хартинг, няма у кой друг да е!
-Прекалено е мощна, затова си спомни!
-Освен ако... – бащата започна да мисли нещо.
-Освен ако...какво?
-Освен ако не е у Браян! – Браян баща ми.След тези думи Хъджънс започна да се разхожда из стаята, като беше сложил показалец на бузата си.Мислеше.Какво ли? Докато малката му разходка продължаваше, видя мен, допряла ухо на прозореца.
-О, не!

(y) 

nutellа. <3

Линк към профила: http://kaprizen.com/forums/profile.php? … le&u=41616

След малко си пускам so2e24.

поздрав; http://www.youtube.com/watch?v=N7OPZOBJZyI  

I ADORE HIM!  

Можеш на нас.Защото на непознати е по-лесно, отколкото на познат, който може после да те предаде.