Хахах, това беше добро.  

Много се радвам, че историята ви хареса.
66 част.

Събудих се и отворих очите си.Не бях в нас, виждах размазано, но определено не бях в нас.Премигнах няколко пъти, докато погледът ми се избистри и забелязах, че над мен има една огромна лампа, която светеше право в очите ми.Всичко наоколо бе бяло, а на дясната ръка имах прикачена система.Можех да усетя как абуката се движеше при всяко помръдване на ръката ми.Нямаше никой в стаята, сигурно посетителите бяха забранени.Огледах се и видях, че точно до ръката ми е онова дистанционно с копче, което трябва да натисна, за да извикам сестрата.Натиснах го едва, едва, понеже наистина бях много изморена и в същия момент тя влезе в стаята.
- О, събудила си се.Това е добре, въпреки, че все още си много бледа. -Каза сестрата и дойде до системите ми, предполагам, за да провери дали всичко е както трябва и дали ми вливат правилното количество лекарства.
- Какво... какво стана?Не помня нищо.Помня само, че бягах... бягах от нещо и си нараних крака, а след това паднах в нас.Извиках на приятелката ми... Карли... извиках и... и после не помня нищо.Къде е тя?Тя тук ли е?
- Да, тук е, но не може да се видите.Все още си замаяна и не говориш свързано.Почини си малко и ще можеш да я видиш.
- Как е кракът ми?Няма да се налага да прекарам вечерта тук, нали?
- Изгубила си много кръв.Кракът ти буквално не функционираше, беше бял и студен, но за щастие приятелите ти те доведоха точно на време.
- Приятели?
- Карли и още едно момче, което каза, че е гаджето ти.Майкъл, нали така?
- Да.. да... Майкъл е гаджето ми. -Бях мнооого замаяна и едва говорех.Тъкмо бях започнала да казвам нещо и отново заспах.
___________________________________________

- Елизабет? -Чувах смътно някакъв глас. - Ели, събуди се.Това е просто кошмар. - Беше гласът на Карли.
- Карли...
- Да, тук съм. -Каза тя и ме погали по косата. - Бълнуваше нещо.Не спираше да крещиш 'Махни се от мен', 'Помощ!'... Ели, какво стана на срещата?
- Среща... не помня среща...къде е Майкъл?
- Отвън, сестрата позволи само на мен да те видя.Каза, че сигурно ще се ръзвалнуваш ако го видиш, а това в момента не е добре за теб.Ели, можеш ли да си спомниш какво стана?
- Аз.. не исках да става, бягах, а той... той не ме пускаше... искаше да ме докосва..
- Боже мой.. -Прошепна Карли. - Ели, имаш синини по цялото тяло... дане би... дане би Раян де се е опитал да... да те изнасили. -Апарата започна да издава някакъв писклив звук и сестри и лекари нахлуха в стаята ми.
- Отдръпнете се. -Чувах гласовете им размито. - Пулсът пада. - Можех да чуя всичко. - Не диша, не диша, зареди на 200. -Тогава изпаднах в безсъзнание.
__________________________________

Чувах как телефонът ми звъни.Отворих очите си и сега имах още повече системи и тръбички и игли, но се чувствах по-добре.Опитах се да се пресегна до шкафчето, което се намираше на няколко сантиметра от мен, но не успях.Гласовата поща се включи.
- Еизабет, Карли е.Виж, знам, че много ще ми се разсърдиш, но трябваше да го направя...Казах за Майкъл, че Раян се е опитал да те изнасили и той полудя.Напълно полудя, започна да блъска и да чупи всичко, което му се изпречваше на пътя, а после хукна на някъде.Страхувам се, че е тръгнал към Раян и не знам какво може да направи.Моля те ако чуеш това съобщение се обади на Майкъл.Само ти можеш да го спреш. -'Боже мой.'Казах си на ум.Майкъл щеше да го убие, без съмнение.Започнах да махам всички абукат от ръцете си, когато видях плик, оставан до възглавницата ми.Взех го бавно и го разгледах.Нямаше име.Беше най-обикновен бял плик.Отворих го и започнах да чета.'Скъпа, Елизабет.Много съжалявам за всичко, което преживя заради мен.Тази вечер излязох от нас с ясната представа да оправим отношенията си, но когато те видях, сякаш гледах ангел.Докато си припомняхме всички отминали моменти всяка частица от тялото ми се бореше с желанието да те целуна, но най-после не се сдържах и... и те нараних.Не исках да става така, повярвай ми не исках.След тази вечер разбрах, че вече не си моя.Разбрах, че всичко което правя е лошо и заслужавам наказание.Ако падна искам да знам, че съм скочил, а не че някой ме е бутнал.Съжалявам, съжалявам за всичко.Ако все пак някога ми простиш винаги можеш да ме намериш на нашето място.Винаги ще съм там.Обичам те, обичам те толкова много, Елизабет.Сбогом.'В този момент си спомних всичко.Срещата с Раян, припомнянето на спомени, след това.. как ме сграбчи и се опита.. опита се...
- Боже мой.'Ако падна искам да знам, че съм скочил, а не че някой ме е бутнал.Съжалявам, съжалявам за всичко.Ако все пак някога ми простиш винаги можеш да ме намериш на нашето място.Винаги ще съм там.Обичам те, обичам те толкова много, Елизабет.Сбогом' Винаги можеш да ме намериш на нашето място.. нашето място... мисли Елизабет, мисли. -В този момент се сетих. - Плажа, скалите... това е нашето място.... 'Ако падна искам да знам, че съм скочил, а не че някой ме е бутнал.Съжалявам, съжалявам за всичко.'Ако падна искам да знам, че съм скочил... Боже мой! -Разбрах всичко.Грабнах телефонът си, измъкнах се от болничната нощница, облякох си дрехите и набрах Карли. - Хайде, хайде, вдигни.
- Ало.
- Карли, най-после!Слушай, веднага тръгни към нашия плаж, към скалите по-точно.Ще се видим там. -Затворих и моментално набрах Майкъл.
- Елизабет, ако звъниш, за да ме спреш мога да ти кажа от сега, че няма да промениш нищо.
- Млъкни и ме изслушай.Ако не побързаме изобщо няма да имаш шанс за отмъщение.Мисля.. мисля, че Раян ще се сабоубие. -Обяснявах аз, докато бягах из улиците към плажа. - Слушай ме внимателно.Тръгни към скалите на нашия плаж и не прави глупости.Аз и Карли сме на път. -Казах аз и затворих.Когао се замислих аз бях най-близо от тях двамата до скалите, така че забързах темпото на бягане.Може би само аз имах шанс да го спра.Кракът ме болеше ужасно, усещах как шевовете се разкъсват и потича кръв, но нямах избор.Най-после стигнах до плажа и се загледах в скалите.Виждаше се права фигура. - РАЯН! -Изкрещях аз и все повече се приближавах. - РАЯН, не го прави! -Започнах да се изкачвам към скалите.
- Ако падна искам да знам, че съм скочил, а не че някой ме е бутнал.Съжалявам, съжалявам за всичко.Обичам те. -Каза той, обърна се, усмихна се за последен път и скочи в бурното море.
- Нееееее! -Извиках аз изкачих последният метър и отидох до ръба на скалата.  - Раян!!!! -Не се чуваше отговор.Свлякох се на земята и не можех да реагирам... не знаех дали да се разплача, дали да се намразя, за това, че закъснях с няколко секунди... не знаех какво да правя.В далечината видях как Карли и Майкъл се приближават и викат ту моето, ту името на Раян.
_____________________________________________
Една седмица по-късно.

Беше минала седмица от смъртта на Раян.Същата вечер бях разпитана от най-малко 6 полицаи, а след това ме върнаха в болницата.Прекарах там няколко дни и след това ме пуснаха.Прибрах се в къщата на Карли и не си казахме много.Не се бях чувала и с Майкъл.Бях го видяла един път по центъра, но само се погледнахме и после всеки тръгна в своята посока.
Сресох косата си и облякох една черна рокля, обух си черни пантофки и тръгнах към гробищата.Тялото на Раян така и не бе намерено, но родителите му бяха толкова съкрошени, че искаха да направят погребение, дори и ковчегът да беше празен.Това някак щеше да ги успокои.Всички поднасяха своите съболезнования, за това сметнах, че и аз трябва да го сторя.
- Моите съболезнования. -Казах аз на майката на Раян. - Аз съм Елизабет, помните ли ме?Двамата с него се преместихме тук. -Майка му повдигна поглед и ме погледна право в очите.
- Как няма да помня момичето, което уби синът ми. -Думите и се забиха в сърцето ми като нож.Зениците ми се разшириха, а сърцето ми започна да бие страшно бързо. - Заради теб правя погребение с празен ковчег.Всичко това се случи заради теб. -Не знаех какво да кажа и за това просто се отдалечих като казах едно последно 'съжалявам'. едва доловимо.
- Карли? -Казах аз и се приближих до нея. - Аз.. аз искам само да ти кажа, че си заминавам.Явно наистина аз съм виновна за всичко.Преди да дойда тук животът ви беше лесен и нормален, а аз.. аз обърках всичко.Ще... сега ще отида до вас да си събера багажа и когато се прибереш вече няма да ме има, така че предполагам това е моментът в който да кажа, че ми беше изключително приятно да сме приятелки.Някой ден може да се видим по улиците. -Карли не каза нищо, просто се прегърнахме и аз тръгнах.Когато пристигнах извадих сака изпод леглото си и започнах да пълня дрехите и всички останали неща, които първоначално бях взела с мен.
- Не заминавай. -Чух зад гърба си и се обърнах.Беше Майкъл. - Не заминавай.Чух какво каза майката на Раян.Чух какво каза и на Карли, докато се сбогувахте.Ти не си виновна Елизабет, не си объркала живота на никого.Преди да дойдеш тук излизах с всяко срещнато момиче, но когато се появи.. беше като спасение. -Започна да се приближава към мен и след това уви ръцете си около кръстта ми. - Когато се появи разбрах какво е любов...
- Спри. -Казах тихо аз и сълзите започнаха да се стичат по лицето ми.
- Обичам те. -Каза той и се целунахме. - Не заминавай.
- Раян е мъртав Майкъл... не мога да остана тук.Всеки път когато те погледна виждам него, всеки път когато погледна Карли виждам него, вждам го по улиците, виждам го навсякъде, виждам как се усмихва.Всичко тук ми напомня за него.Не мога да остана.Вече нищо не е както в началото на лятото, вече нищо не е както преди. -Казах аз, целунах го за последен път и тръгнах. - Сбогом. -Спрях се преди да прекрача прага на вратата и без да се обръщам казах: - Обичам те.

КРАЙ!

(wave)х

дистанционното на климатика
флумастри
шише с вода
листи
купичка с разтопен сладолед
химикал
чаша със сок
пакет със солети
двете дистанционни на телевизора
ножица
огледало
кредитна карта
пари
ключове

Няма проблем.
Аз мисля кой сериал да започна след като го изгледам и се чудя м-у Supernatural и One Tree Hill.

Ами, аз все още не съм го изгледала, но знам за какво говориш.Имам някакви спомени какво ставаше и предполагам, че говорим за едно и също нещо.

А, да, да.В банда близнаци също участваше. А главният във филма беше голям сладур.

При нас ако имаш толкова неизвивени отдавна си изключен, преместен и там всички възможни лоши неща, които ти прецакват бъдещето.  

Ами, тъкмо изгледах S03xE06 на The OC и сега сигурно ще чатя и ще слушам музика.

Ям сладолед и гледам Частна практика по Fox Life.Ти какво правиш?

Долу-горе, ти?

441 дин, 5 часа и 1 минута до Catching Fire.