Търся романтична драма, която да свърши хубаво?

Нощта срещу първия учебен ден ще рева като идиот..

Здравейте.

Здравейте!
По телевизия The Voice рекламират In The Mix, а на рекламата има няколко миксирани песни. Това е самата реклама - http://www.youtube.com/watch?v=uO_8n-QlWiU
Ако знаете кои са песните, моля да ги напишете По-специално ме интересува коя е песента на 00:08.
Благодаря предварително!

Срещнах се с Дейвид на полето. Беше тъмно, но лунната светлина осветяваше така, че веднага го познах да се приближава.
- Идвах при теб. - той прошепна и целуна ръцете ми, които бях свила заедно.
- Забрави си банданата миналия път.
- Имам още доста вкъщи. - засмя се той.
Приближих устни към неговите, като ме набоде брадата му. Но ми харесваше.. Дъхът му пареше на фона на студената нощ.
- Искаш ли якето ми?
- Не, не.. Добре ми е. - изговорих.
- Дейвид, исках да те видя. Случи се нещо, което не очаквах да видя. Кларис и Тайлър се срещат тайно в обора. Не знам как ще се развият нещата натам.
- Какво? - той се подсмихна. - Боже..
- Те не знаят, че знам. Виж, това не ме интересува, просто исках да ти кажа, че не се страхувам за нас. Дори Тайлър да ни види сега, дори да ни чуе някой.. Не се страхувам.
В този момент в храста нещо изшумоля, но не обърнахме внимание. Полските мишки бяха навсякъде, нямаше място за тревога.
- Виж, за теб бих направил всичко. Дори не съжалявам за пожара, просто исках да съм с теб.
Стана ми приятно, че чувам тези думи за себе си. Мечтаех някой да ми каже това. През целия си живот бях влюбена в Дейвид, и това беше най-истинското ми влюбване изобщо. Може би рябваше да призная по-рано, преди Тайлър да се появи с глупостите си. Тогава нямаше да е толкова сложно.
- Цялата история, която се разиграва в момента е глупост. Защо го прави? Защо пък Кларис има роля във всичко това.. - недоумяваше той.
Прекарахме цялата нощ до един храст, бяхме приседнали на едно одеалце, което Дейвид криеше в едно дърво. Навремето беше направил кутия, в която слагаше различни неща, от там го извади.
През цялото време галеше косата ми, а аз бях свела глава на рамото му. Луната светеше ярко, проследихме как се движи по небосклона, докато не започна да се съмва.
Разделихме се и се върнах вкъщи. Както предполагах още от самото начало, когато влязох в спалнята, Тайлър беше буден и сновеше ядосано из стаята.
- Къде беше?
- Събудих се много рано, не можах да заспя и излязох да потичам на въздух. Какъв е този спящ човек до кухнята? - попитах с престорена изненада.
- Как така спящ? - опули се той насреща и излезе, за да види с очите си.
Не повярва, че неговият иконом е заспал на работно време и го срита.
- Ставай, Догълс! Спал си достатъчно..
- Ох, уфф.. така ме боли главата.. - изпъшка той и се изправи мъчително. - Господине, заспал съм. Няма да се повтори.
Седмицата премина, а аз не стигах до конюшните повече. Всичко ми беше ясно. Дори когато Тайлър се изкъпеше, отново усещах силния аромат на Кларис. Не харесвах вкуса и за парфюм, а в този момент го ненавиждах - толкова натрапчив и тежък. Но все пак се радвах, можеше да ми вземе и Дейвид.. Дотук добре.
Поведението ми към най-добрата, навремето, приятелка се измени. Започнах да се държа студено и безразлично, и изглежда тя забеляза тази промяна.
Помислих си, че ще ме попита какво ми е, но тя даде направо.
- Моето мълчание - за твоето. - лукаво ме изгледа тя един ден.
- Какво мълчание, по дяволите? - знаех за какво говори, или донякъде.
- Няма да ни правиш на проблем с Тайлър, ясно? Ако ни притесняваш или нещо такова, веднага ще разбере кой е подпалил къщата му.
Шумоленето в храстите преди една седмица, когато се видях с Дейвид, не беше случайно. Кларис бе чула всичко.
- Виж, не ме интересуват вашите тайни срещи.
- А Тайлър много ще се заинтересува от подпалвача, който също така е твой любовник.
- Какво искаш от мен, не разбрах?
- Да си траеш пред Тайлър, не си ни виждала - не знаеш. Друг въпрос е, че ти не го привличаш. - сега разбрах колко гадна усмивка може да вади тази жена.
- Да, не предполагах, че той си пада по закръглени жени. Може да смята излишната сланина по ръцете ти за сексапилна. Как мислиш?
Мисля, че с тази реплика успях да я закова успешно, защото Кларис сви устни от яд и веднага си тръгна. На нея бях споделила толкова много, а сега сякаш се обърна срещу мен. Последното нещо, което ме интересуваше, бяха тя и Тайлър. Защо да им правя проблем? Щастлива ме правеше Дейвид..
Каква роля имаше брака, обаче?

Некстовете ще са все така дълги, защото планирам да я завърша до 16-ти септември. Довечера също ще пусна.

Очаквах да видя Тайлър зад себе си, затова преди да се обърна измислих оправдание.
- Тайлър.. а ти какво правиш тук?
- Не беше вкъщи, затова реших да те потърся.
- Не бях влизала тук от доста време, дори бях забравила, че е празно. Разходих се. - усмихнах се.
Неговото изражение беше ледено, сякаш стъпвам в забранена територия. За миг вероятно той се почувства разобличен и виновен, затова побърза да ме изведе.
- Няма какво да търсиш тук, няма интересни неща. - отговори той.
- Звучиш сякаш се оправдаваш от нещо, сякаш искаш да ме отдалечиш от това място. Защо? Има някакъв проблем ли? Нещо нередно..
- Просто няма смисъл да стоиш в тази празна конюшня..
- Може пък да искам да остана сама, Тайлър.
- У дома също си сама, така че тук не ти е мястото.
- Слушай какво, това е моят обор, така че мога да ходя където си поискам.. Дръпни се.. - бутнах го.
Когато почти го подминах той ме хвана за ръката и ме дръпна към себе си.
- А аз съм ти съпруг.. - каза го почти през зъби.
Дръпнах се и излязох. Почти избухна пред мен, когато ме видя там. Значи се чувстваше виновен, но дори това не го оневиняваше. Не ме интересуваше кога се срещат и какво правят, а въпросът - защо Кларис нищо не ми каза, и защо се омъжих изобщо. Какъв смисъл имаше? Той искаше земята - не мен, затова не го интересувах.
С всяка изминала минута не можех да крия повече това, което знам. Не понасях мисълта, че стоя на едно място, а те вършат своето.
За вероятно втори път Тайлър си легна заедно с мен. Не можех да спя, затова изчаках той да потъне в дълбок сън, и да стигна до къщата на Дейвид. Имах нужда да се видя с него. За съжаление, когато отворих вратата, видях, че има охрана до кухнята. Явно човек на Тайлър се грижеше за сигурността в дома.
- Тайлър не ми е казвал, че вече ще имам лична охрана.
- За всеки случай, всичко е възможно. - кротко ми отвърна закръгления човек.
Влязох в кухнята, с надеждата да открия в хладилника някаква лимонада или поне газирана вода. Нямаше шанс да изляза от вкъщи. Тогава се сетих, че в горния шкаф има приспивателни, а моментът беше доста подходящ да спретна номер на "цербера". Хапчетата бяха останали още от мама, която имаше проблеми със съня. Въпреки, че срокът им беше изтекъл, още действаха. Пазех ги за крайни случаи, като този.
Налях студен чай във висока стъклена чаша, като сипах таблетката. Когато тя се разтвори, предложих напитката на господин Догълс. Беше верен човек на Тайлър.
- Нямаше нужда, но благодаря. Бях ожаднял. - усмихна се той.
За момент ми дожаля, че изигравам клетия човек, но трябваше да се видя с Дейв. Трябваше..
Догълс изпи чая и мигом припадна, както стоеше прав. Взех чашата от ръката му и я върнах в кухнята. Без да се замислям, облякох дрехи за излизане и изчезнах през задния вход. Може би трябваше да се помоля предварително, Тайлър да не е буден, когато се върна, но може би някое извинение щеше да свърши работа също.

„Радвай се, Кларис, радвай се..“
И да - добре играеше ролята си на "добра" приятелка. В самото начало говореше, че Тайлър е "минал" доста жени /а дори тя влиза в това число!/, после премина на „той е точно за теб..“. Интересно защо.
Първата мисъл, която ми мина през главата, след като ги видях заедно, бе да си тръгна и да се държа сякаш нищо не съм видяла. Но нима можеш да се държиш спокойно, след като знаеш какво вършат зад гърба ти?
Деянията на Кларис не ме интересуваха, но въпросът беше, защо скри. Толкова ли беше трудно да каже от самото начало?
Но да, изигра ролята си.
И все още я играеше.
- Кларис, вчера мислех да те викна вкъщи да гледаме някой сериал, Тайлър отново не беше у дома. Започна да ми писва да съм все сама. Няма как да направя проблем за работата му. Той трябва да работи... - казах и на следващия ден, когато дойде у дома.
Кларис ме гледаше с изражение тип „Наистина ти съчувствам..“, но аз не спрях.
- Ти какво прави снощи? Имаше ли ток? Тук спря..
- Ами.. четох книга.. слушах кънтри.. - неуверено започна тя. - Не, при вас през цялото време имаше ток! - поправи ме.
Значи беше видяла прозорците на къщата ми, които светеха. Беше моментът да я попитам от къде е видяла.
- Нямаше ток, бях на тъмно! - продължих със своето.
- Зарежи. - усмихна се фалшиво тя.
- Е, коя книга четеш? - смених темата.
- Брулени хълмове на Емили Стюарт.
- Емили Стюарт? Не беше ли Бронте? - поправих.
- А, да.. възможно. Не помня имена добре.
„Не помниш имена добре, а това на Тайлър го знаеш перфектно, а..“ - помислих си.
- Сара, има ли нещо? Държиш се странно днес.
- Добре съм.
След още куп мои въпроси, тя си тръгна, сякаш от неудобство. Проследих я с поглед, докато се отдалечи от хоризонта с кобилата си, и се придвижих към обора. Определено нямаха вкус за любовно скривалище, това беше най-тъпото място за вечерни срещи. И беше толкова близо до мен - защо точно в моя обор?! Не се страхуваха, че ще ги открия, дали не целяха точно това..
Тайлър беше излязъл рано сутринта, затова не го хванах навреме. Преди да вляза в конюшнята се огледах наоколо като престъпник и влязох. Нямаше нищо за гледане, само една бала сено, която беше висока достатъчно, за да седне човек. Явно на нея седеше и Кларис миналата вечер.
- Какво правиш тук? - мъжки глас ме прекъсна от мислите ми.

Този; http://oi43.tinypic.com/2r3w8zp.jpg

Ще гледам епизод в интернет.

- Здравей, скъпа. - студено ме прегърна.
Още с влизането той забеляза нещо нередно и повдигна вежди въпросително.
- Какво е това шалче на пода?
Значи беше паднало от Дейвид. За да прикрия ситуацията, го поправих.
- Това не е обикновено шалче, а бандана. Разчиствах къщата и го намерих. Разхвърляла съм.
Не очаквах Тайлър да му обърне внимание, но го вдигна.
- Ухае на мъжки парфюм. И не изглежда старо.
- А, така ли.. Нямам представа. Намерих го в един куфар на тавана. На брат ми е, той харесваше черно.
Отклоних положението, при това доста добре. Все пак, нямаше как да призная за всичко пред Тайлър. Неговото отношение към мен беше небрежно, по цял ден се занимаваше с търговия на добитък. Прекарваше доста време с конете, а аз оставах на последно място. Виждахме се съвсем малко, той се връщаше късно вечерта. Понякога вечеряхме заедно, но и това беше до време. Често се прибираше следобед, и излизаше вечер. Не му задавах въпроси, вероятно по работа. Всъщност, до някаква степен дори не се интересувах от това къде е той. Но търпението ми имаше граници..
Пета поредна вечер, Тайлър заяви, че излиза и ще се върне сутринта. Работата била много спешна в неговия обор.
Какво толкова може да се случи в неговия обор?! По това време.. Не беше споменавал за болести по животните, нито за малките им..
„Да видим къде отиваш, Тайлър..“ - помислих си след като излезе.
Отворих външната врата и погледнах, беше се запътил към моя обор. Значи лъжеше.. Безшумно тръгнах след него. Усетих, че има нещо нередно и напрежението в мен се покачи. Продължих да го следвам, все пак нямаше да се откажа по средата. Преди да влезе в една конюшня, той нервно се огледа на двете страни, а за да не ме види, аз се скрих зад стената. Интересно.. тази конюшня беше празна и чиста. Какво търсеше там? Конят му стоеше в другия край.
Приближих се. Отвътре чух гласа на Тайлър, който явно говореше на някого.
- Виж, скъпа, само да приключи цялата история със Сара и съм твой.. - след това я целуна продължително и звучно.
„Леле..“ - казах си наум след лигавенето му.
Не се сдържах и надникнах. Той беше в гръб и целуваше по шията някаква жена с руса чуплива коса и червена рокля с презрамки. Тя беше затворила очи от целувките му и не ме видя. Отвори очи за миг, а аз веднага се дръпнах запъхтяна до стената отвън. Беше закратко и не го осмислих добре. Бях почти сигурна, че жената е Кларис..

Имах нужда да си взема душ, да се освежа и да изтрия от себе си „следите“ от миналата нощ. Влязох в банята, а хладката вода ме обля изцяло. Затворих очи и постоях така вероятно около час. Имах навика да се бавя. Сега бях забравила за всичко около себе си.
Когато излязох, Тайлър вече беше направил закуската. Препечени филийки с масло, конфитюр от боровинки, плодове и ядки. Усмихнах се и влязох в кухнята, разтърквайки с кърпа косата си.
- Много мило, че си направил закуска. - усмихнах се отново и седнах срещу него.
- Изчаках да излезеш от банята и да закусим заедно, ще излизам.
- Защо? Къде ще ходиш? - попитах нетърпеливо.
- Ще се занимавам с къщата, която изгоря. - каза той без настроение.
- Много съжалявам.. - пророних и взех бурканчето с конфитюр.
- Няма значение. Трябва да узная кой е подпалил.. - рязко сви темата той, преди да го прекъсна.
- Не мисли за това. Може да е било неволно. - обадих се.
- Неволно ли? Как така.. Едва ли някой ще изпусне цигарата си точно в моята градина. Един фас съсипва всичко.
- Фас? - попитах с недоверие.
- Миришеше и на бензин. Палежът е бил с някаква цел. - добави той остро.
- Ще ми кажеш ли защо всичко беше толкова прибързано? - смених темата.
- Ще разбереш. Излизам. - стана той и излезе.
Видях се с Кларис през деня. Споделих и за „първата брачна нощ“, и за това, че сватбата беше най-глупавото нещо, сполетяло ме изобщо. Тя все ме убеждаваше, че Тайлър е мъж мечта, страхотен, и какво ли не. Всичко това минаваше покрай ушите ми и не я слушах. Винаги преувеличаваше нещата.
Тайлър се върна късно през нощта. Бях дълбоко заспала, докато не чух да влиза в стаята.
- Къде беше цял ден? - попитах сънено.
- Имах работа.. - отговори той тихо и си легна.
Целуна ме по челото и се обърна на другата страна. Нямаше привличане между нас, но стояхме сякаш вързани. Нито той имаше кой знае какво сантиментално отношение към мен, нито аз.. Погледнах халката на ръката си в тъмното, проклетата халка. Наказание..
Първата седмица, от както бях омъжена се изниза неусетно. Дали във втората нямаше да се случат някои неща?

Интересното започва скоро

Едно.