3 Doors Down-Here without you
Напомня ми за един фр  

ТанЦ

На 3 Doors Down-I'm here without you  

1) Обвързан/а или необвързан/а? - Необвързана
2) Щастлив/а ли си? - понякога....
3) Като срещнеш точния човек бързо ли действаш? - средно положение :D
4) Някога разбивали ли са ти сърцето? - да
5) Мислиш ли, че при определени обстоятелства изневярата е нормална? - не
6) Би ли простил/а изневяра? - не...
7) С някого говорели ли сте за брак? - случвало се е
8 ) Искаш ли да имаш деца? - ДА
9) Колко? - 2
10) Би ли осиновил/а дете? -мнее...не знам
11) Ако в момента някой те харесва,
кой според теб би бил най-готиният начин да ти го покаже? -да дойде и да ми го каже..
12) Харесва ли ти да се правиш на недостъпен/на? -когато съм се разлигавила да
13) Кажи честно...имаш ли си трикчета, които използваш, за да свалиш някой/я? - неш такоа..
14) Вярваш ли в любовта от пръв поглед? -да,самата аз съм изпитала такава 
15) Романтичен/на ли си? - може да се каже
16) Вярваш ли, че можеш да промениш някого? -можеш,да,но не мисля,че е правилно...
17) Ако можеше да се ожениш/омъжиш, без значение парите, къде би го направил/а? -на плажа в Маями или Флорида
18 ) Имаш ли чувства към някого в момента? -да....
19) Случвало ли ти се е да искаш да си с някого, но да те отблъсне? -да
20) Някога разбивал/а ли си нечие сърце? - може
21) Би ли се бил/а заради човека, когото обичаш? -даа,много ясно
22) Какво би казал/а за последния/ната си бивш/а? -МАЙНАТА ТИИ МЪРШАА ТЪПАА

Хубаво е,че изказваш мнението си,спокойно не съм от тези хора дето нападат.Все пак добре е,че има и такива,които да си изказват мнението.Относно правописните грешки....ами все пак пишем на компютър и е нормално да има повече грешки отколкото когато го пишем на ръка.Главите изглеждат по-кратки...това е така,защото имам много малко време да седя на компютъра и съкращавам написаното...знам,че не е правилно.Когато реших да пиша нещо...каквото и да било реших,че то ще подлежи на редакция след като бъде написано цялото...относно граматиката....ами да,не съм от наи-малките,но все още се уча...да това не ме оправдава.....знам...мерси за съветите,които ми даде,ще ги имам впредвид...а колкото до това,че написаното в моята "книжчица" не струва...мога да кажа само,че съм написала прекалено малко за да може да се коментира това,дали струва или не...не знам поне аз така мисля....ок,щом теб не съм те грабнала с началото...може  другите да съм...ако и на други не им харесва,ще спра да пиша и някой ден...знам ли,може и да го напиша...и без това сега нямам време....само да кажа....не се заяждам..НО,ако не ставам за писателка,защо ми даде тези съвети??..и извинете за допуснатите грешки......!!!!!!!

Ми ако го харесвате ще има

Глава 3
Отваряйки уморените си очи,Том веднага усети остра болка в главата си.Нима отново го бе направил?
Стана бавно от топлото си легло,хвана се за главата,отиде пред огледалото и погледна кръглото си,бяло и кльощаво лице колко уморено изглеждаше сега.Той реши,че трябва да се съвземе и отиде да си вземе душ.
Но същата вечер,Том и Сюзън отново се скараха.Започнаха да крещят и да псуват.30 минути прекарани в спор изтощиха и двамата достатъчно,че Том стана,взе ключовете за автомобила си,тръшна вратата зад себе си и тръгна нанякъде.
Минаваше два часа сутринта.Том и приятелите му седяха полуживи на бара в клуб "Полунощ"
-Хайде пианицо проклета,ставай!-присмиваше му се Хари Дейт (60 годишен дядка,с побеляла и плешива глава и кръвясали очи)-Да се прибираме.
Том го погледна отнесено.Мислите му бяха другаде.
Излезнаха на паркинга и натовариха още двама,тежко пияни мъже в колата на Том.Тъй като всички заспаха от мига в който се качиха в колата,единственият,който трябваше да кара беше Том.

Уникално.......ощеее 

Глава 2
  Оглеждайки собственото си бледо лице в огледалото,Том забеляза колко се е променила същността му.Дали вскичко случиило се досега е било някаква огромна грешка или просто подобност на шега от страна на живота...каквото и да беше , Том беше щастлив,защото знаеше,че има най-скъпия  си дар-децата си.Каквито и странни мисли да минаваха из ума му,той чу гласа на жена си-глас така угрижен и спокоен.
-Хайде Том,ще закъснееш!
Той отиде до кухнята,взе чашата с кафе,която му бе оставила Сюзън,изпи го на един дъх,целуна Ани и Джо и се накани да тръгва.Погледна жена си мило,нежно,но и леко съмнително и точно преди да прескочи прага на дома си,за пореден път направи онази тежка въздишка в която бе скрито чувство на мъчение.Чувствайки се така,Том знаеше,че животът му ще бъде променен завинаги.
Срещу спирката на автобуса,който взмима всяка сутрин,той забеляза табло със странна обява на него:
"Даниел Паркър-ИЗДИРВА СЕ"
Под тази обява се подаваше и друга,толкова стара сякаш бе забравена от хората.
"Дали тази обява има нещо общо с нещата за които вскички говорят? А нима е възможно това да се случи и на децата ми...Неее,не трябва да мисля така!"-така объркан от мислите си той продължи по пътя си с кисела физиономия.
  Попълвайки различни програми на компютъра си,които трябваше да прати на своя шеф,Том се замисли много по отношение на онази обява. Той реши да потърси още информация.
[i] "Даниел Паркър,5 годишно момче,изчезна мистериозно при автомобилна катастрофа.Бащата-Майкъл ПАркър почина на място,но трупът на детето все още е търсен от полицията."
...... Ако началото на началото на развръзката ви е харесало очаквайте продължението на 2ра глава.... ;] xD

МерсИ ;дд