Какво стана, направихте ли този общ тъмблр, и ако да - какъв е адресът му?

Преди време, когато трябваше да си измисля герой за Ролева игра в един форум, си създадох собствена раса. Казва се л'уна (ударение на у). Особеното при тях е, че са същества, които са се сляли в едно с фантазиите. Гледат на света изцяло пречупвайки всичко през собствената си реалност. Душата им е нежна, ефирна и общо-взето може да се опише като музиката, издадена от инструменти като пиано, цигулка. Та тяхната способност е следната: могат да създават илюзии в околния свят за другите същества. Например карат човек да вижда пустинята като тропическа джунгла...  и всякакви подобни изкривявания на това, което действително те заобикаля, независимо дали в красива, или страшна насока. Създават аромати, звуци, образи.. Обикновено използват способностите си за добри цели, тъй като са миролюбиви по природа. Очите им нямат точно определен цвят, те сами си го определят според това какво е настроението им, като в ирисите им могат да танцуват звездички, луни, сърца и прочее. Като цяло могат да изменят външния си вид (не като илюзия, а съвсем истински), но не и най-основните черти. Обликът им се оформя в продължение на годините в зависимост от това в какви насоки блуждаят фантзиите им най-често. Могат да придобият крила, някои животински черти и т.н. Рядко са засичани от други създания, всъщност почти никога, защото могат да се движат незабелязано, досущ като сенки и привидения. Отаналите раси ги възприемат като нереални и изпитват нещо като възхищение и страхопочитание пред тях (е, освен орките и троловете .. и подобните им :Д). Неслучайно се наричат л'уни, защото са като рожби на луната.. Сияят в перлено, неоново.. Та така..  аз щях да бъда една от тях. 

Така.. Да видим.
Аз съм човек, който често не живее в реалността. Обичам да си строя "замъци във въздуха", да си мечтая, да си представям разни красиви и приказни неща. Наслаждавам се на нощното небе и мога да стоя с часове на покрива на кабинета на село и да си представям как пътувам из Космоса, как виждам различни вселени и дори се запознавам с извънземни. Това може би е най-главната част от характера ми. Огромен фантазьор и мечтател съм.
Освен това имам много милостиво сърце. Лесно ми става жал, лесно изпитвам състрадание, лесно влизам в положение на хората.. Обичам да карам другите да се усмихват.
Не искам да водя обикновен живот. Понякога се плаша от мисълта да остарея без да съм направила нищо съществено. Да се събуждам всеки ден, за да се потопя в скучната рутина, и така.. докато един ден просто не си отворя очите. Искам да извличам от всяка минута нещо вълнуващо. Не искам да стана просто "консуматор", а когато остарея и погледна назад в живота си, да си кажа: ето, наистина съм оползотворила дните си.
Загрижена съм за бъдещето на планетата.. Оглеждам се и виждам на колко много хора просто не им пука. Живеят егоистично, без изобщо да им дреме какво ще се случи с природното богатство, което те просто не могат да оценят. И ме е яд, много ме е яд, че може би човечеството ще се усети, когато е твърде късно.
За нещастие не мога да пея. Ако можех.. нямаше да млъкна. За мен музиката е синоним на душата. Тя описва най-добре чувствата, по-добре от всякакви думи.

Любимото ми място на света е... Шаолин! :Д!

Бих се описала така: click

Моето мнение е, че често когато човек получава много неща, повече, отколкото са му нужни, той свиква с тях и престава да ги оценява, престава да им се наслаждава. Той отново потъва в скука, безинтересни са му и почва да изпитва нуждата от нещо още по-атрактивно. Като че ли материалното го завлядява и той почва да му робува, да се интересува предимно от това какви по-яки компютри, джаджи, дрехи и прочее вещи ще има. А и често като забогатее, човек изснобява. Но пък тва за мен не е някакво правило. Бедните също често не се усмихват, защото имат купища проблеми, с които да се справят. Сигурно има богати, които си се чувстват много добре. Според мен зависи от конкретната ситиация и куп неща от живота на дадения човек. Не може да се приложи като точно установено правило. Може да има щастливи и недоволни и от едното, и от другото.

Kато какви се определяте, иначе казано - опишете собствения си характер от вашата гледна точка.

Понякога хората казват, че е по - добре да си замълчиш.
Така ли е според вас?
Понякога по - добре ли е да си замълчим, дори да знаем, че другият не е прав, че е казал нещо, което не ни удовлетворява?
А вие към кои хора спадате - към тези, които си замълчават, или винаги си казвате каквото ви е на душата, независимо, че може да ви навлече неприятности?
Смятате ли, че е по - достойно да си отстояваш мнението?
Или го смятате за проява на неразумност?
А може би пък мислите, че тези, които си мълчат, са страхливи хора, които не могат да стоят зад думите си?
Естествено, всичко е относително, затова - в кои ситуации смятате, че е удачно да се замълчи, и в кои не?
Абе.. да. Всичко по темата.
Не е задължително да ми отговаряте точно на въпросите, просто кажете какво мислите по темата.

десет

Може да направиш шаблони с буквите и после да очертаеш контурите върху плаката, за да го изрежеш по-добре.

На bonbon99

В какви отношения се променихте? Физически, като характер...

Като се опиташ да си мислиш за нещо друго и прекарваш времето си в приятни занимания. Ясно е, че няма да отмине просто ей така и че трябва да се изчака, докато "времето те излекува", но все пак не трябва по цял ден да стоиш и да се самосъжаляваш, иначе ще изкараш един период на най-дълбока депресия.

аватар - 10%
подпис - 100%