Алоха.

   И накрая к`во
   ден 6 - ходене при личния лекар.
   Има къде,къде по-дори и здравословни начини за отслабване.
    он. НЕ бих я пробвала!

Ето я и трета част. Надявам се да ви хареса и приятно четене
3.След училище

-Учи ли за теста?
-Тест какъв тест? – „опулих” се аз
-Ами днес ще правим тест,госпожата повтори поне пет пъти онзи ден. Хана какво става с теб? Преди беше отличничка,а сега..
-Звучиш като майка ми. Ще направя тъпия тест и готово.
-Добре. –Хана каза това и влезе в стаята видимо раздразнена
Ето че звънецът би и се започваше.
-Така деца без преписване,без подсказване и без шум иначе ще взема листовете ви.
Защо беше цялата тази дандания днес бе последният учебен ден,а не денят ,в който всички изпитват.
-Каза ли нещо Хана? –попита ме госпожата като се надвеси над главата ми
-Не.-отговорих и аз и поех  листа
Контролната бе ужасна.
„Хайде Хана това го знаеш” – повтарях си аз,но нищо .Абсолютно нищо не си спомнях. Е какво пък –ще ограждам каквото ми падне. Така и направих.
-Имате още пет минути за размишляване върху теста.
Аз бях готова.Станах и отидох да предам работата си.
-Сигурна ли си,че си готова? Нещата бяха от цялата година и не бяха лесни. –каза госпожата като ме погледна в очите.
Мразех това. Тя искаше да ме накара да се поколебая за отговорите и да ги прегледам още веднъж.
-Сигурна съм.
Тя пое листа след което ми каза да излизам от стаята. След миг излезе и Антонио.Двамата бяхме сами в коридора.
-Хей как беше теста?
Боже мой той ми проговори.
-Сссупер.- едва промълвих аз ,като се изчервих
-Добре ли си? –попита ме той усмихвайки се
Ахх тази усмивка бих дала всичко за нея.
-Довечера ще....
Аз успях да изрека само това и проклетият звънец би. Мразя късмета си. Тъкмо щях да го попитам дали ще ходи на партито,но уви. Часовете след физиката бяха лесни-изобразително,физкултура,музика и английски
Ето,че последният звънец удари.
-Свободата започнаа! –извиках аз с все сила.
-Госпожице, май сте забравили за „малката” ни среща след часовете?
Уф наистина бях забравила.
-Само да звънна на Ариххан.
-Вече го направих ще е тук  до 5 минути
Какво ли е наговорила за мен? Е щеше да се разбере след малко.
п.п. Моля коментирайте,за да знам има ли въобще смисъл да пускам 4-та част
Критика?

Любим  - Пловдив естествено <3 ,но има и доста други,които са хубави

Всъщност аз знам как се наричат. Нарочно в историята съм ги нарекла с "нещо",защото с това искам да покажа,че момичето (Хана) не се интересува от арабската култура и от нещата в нея. Просто й е безинтересно,скучно и не й харесва.
п.п Благодаря ти за критиката и наистина оценявам мнението ти и на всички други

Здравейте една нова история от мен. Надявам се да ви хареса   Приятно четене
1. Моят "обичлив" баща

Събудих се и часът бе шест сутринта. Слънцето съвсем леко се подаваше зад хоризонта и осветяваше къщите в бледо жълто и оранжево. Миришеше на лято. Днес беше последният учебен ден. Най-после училището свършваше,а купоните започваха.
Станах от леглото и започнах да се приготвям. Имаn средно дълга коса ,която вързах на конска опашка и кафяви очи. Приготвих раницата си и слязох долу.
-Е Хана какво ще правиш днес? – попита ме мама като ми се усмихваше любезно
-Ще отида до мола за нова дреха- тази вече е прекалено стара.
-Хана блузата е на един месец,не може просто така да изхвърляш дрехите си и да си купуваш нови.
Не ме разбирайте погрешно не бях много голяма глезла,но имах и известни претенции. Майка ми се бе вдовица,но в последствие срещна един мъж – беше арабин. Той от своя страна беше богат,държеше доста голям склад за петрол.Отнасяше се що-годе добре с мен,но баща ми ми липсваше наистина много.
-Добре де!- изпувтях аз след което седнах на масата.- Какво ще закусваме?
-Бекон с поркоталов сок – отвърна мама
Обожавах бекон,ако имаше нещо,което можеше да ям по цял месец без да ми омръзва щеше да е бекон,да определено.
Ето,че и Ариххан се появи (така се наричаше „баща ми” ) . Отново беше с дългата туника и сложил на главата си нещото.Беше адски грозно,но предпочетох да не му казвам нищо.
-Как си Хана? – каза той като се приближи и се усмихна
Да бе все едно се интересуваше от мен.Всъщност понякога имах чувство,че ме мрази и живея в тази къща само заради мама.
-Здравей скъпи. –каза му мама и го целуна нежно по бузата
-Стига,моля ви! –изсумтях аз и започнах да закусвам.
-Барбара нали това в чинията ти не е бекон? –каза Ариххан и я погледна строго
-Виж скъпи това е Америка тук ядем това.
Изневиделица той бутна чинията на пода.
-Онзи път се разбрахме нали? Знаеш отлично ,че в тази къща не се яде месо,още по-малко свинско.
Тогава не издържах. Мразех някой да нагрубява мама,а още по-малко да й вика. Понякога двамата  имаха разногласия,но сега той определено прекали.
-Спри за какъв се мислиш ? Това е нашата къща и ако не ти харесва просто си тръгвай никой не те кара да оставаш на сила!
След тези мой думи от негова страна последва шамар.
-Мери си приказките!
Майка ми понечи да ми помогне,но той я изгледа странно и тя не направи нищо.
-Край ти просто прекали. –развиках се аз и излязох  от стаята,като тръшнах вратата.
п.п От моите творби може да прочетете също и "Някогашната аз"
Ако има интерес ще пусна и втора част
Критика?

Здравейте.

Здравейте.

Честит рожден ден!   (^)

Ето и следващата част. Надявам се да ви хареса и приятно четене

5.Амнезията

Събудих се в луксозна къща.Тогава над мен се изправи някой
-Нина добре ли си ?
Кой беше този мъж? Иглеждаше ми толкова познат,но а зне можех да се сетя.
-Аз съм Антоан. Не ме ли помниш?
Когато той каза това всъщност се замислих. Аз не помнех нищо. Коя съм,как е името ми и дори къде живея. След миг влезе иедна жена на около 50 години.Имаше посивяла коса и топли сини очи. Поздрави мъжа до мен на френски ,след което се приближи до мен.
-Отвори си очите и гледай само във фенерчето.
Аз направих това,което ми каза. След това последваха още няколко преледа. Тя направи знак на  мъжа да излязат от стаята.След което се чу следният разговор :
-Госпожица Нина има амнезия.
-Ще се управи ли ?
-Амнезията е доста силна,в предвид,че е скочила от онази скала в следващите 24 месеца ще се наложи да се лекува ,за да си върне паметта.
След миг вратата се отвори и мъжът влезе.
-Как си Нина,ако имаш нужда от нещо просто ми кажи.
-Извинявай,че те питам но какви сме ние? Познати?
Той се усмихна  и се приближи.
-Ние сме много близки приятели. Аз съм  Антоан.
Той каза това и излезе от стаята. Аз преместих завесите от прозореца. Вън бе един прекрасен ден.Слънцето напичаше и миришеше на рози. Беше ми скучно и реших да се поразходя вън,но как щях да изляза с тази ужасна нощтница? Отворих огромния гардероб и пред мен се разкри един „нов свят”. Имаше рокли,поли,блузи и най-различни обувки. Облякох една рокля и си сложих сандалети-те бяха прекрасни. След което излязох.
Явно бях на вторият етаж,защото имаше дълги стълби,които водеха до долу.Аз бавно сляжох по тях. Къщата наистина бе невероятна. Имаше картини,а долу... Фоаето беше прекрасно. Имаше голяма маса,върху която стоеще още по-касива ваза с рози.
-Какво правиш тук ?
Докато с интерес гледах къщата някой се бе появил зад мен.
-Извинете,но вие коя сте?
-Аз съм Долорес,една от прислужничките тук, а ти коя си ?
-Аз,аз не си спомням.  Наричат ме Нина.
-Нина значи? Хмм ти си онази,която Антоан е харесал. Добре щом момчето ми те харесва,значи и аз те харесвам.
Аз се учудих. Може би тази жена въобще не ме познаваше,но се отнесе добре с мен,затова реших да я  попитам :
-Госпожо Долорес воже ли да ви помоля за едан услуга?
-Да.
-Може ли да ми помогнете да разбера,коя всъщност съм аз?
Тя склони глава надолу. След миг се обърна и просто си тръгна,но защо? Сякаш хората в този дом не искаха да знам ,коя съм аз.

Извинявам се ,ако има грешки и следващата част ще е по-дълга!
п.п Критика?

(wave) гтп

Здравейте. Много отдавна играех една игра с топка. Отдолу имаше нещо като въртящо се дърво /или нещо такова/ и целта беше тази топка да докосне едни тухли и да падне та въртящото се нещо.Доста объркано го обясних,но се надявам да сте ме разбрали. Бих искала да ми кажете как се казва,защото не помня. И ако може подобни на нея.
Беше нещо такова  pg