Не ми харесват изобщо,нямат фокус,нямат хубаво качество,и даже някой нямат идеи.

За първи път пиша история и се надявам да ви хареса. Приемам критики и мнения, бих искала и съвети, ако може. Извинявам се, ако има грешки. Дано ви хареса.

Беше тъмно, аз тичах уплашено като не се обръщах назад. Капките дъжд падаха и се разбиваха в сивата улица. Луната светеше ярко и осветяваше пътя. Незнаех къде да отида, бях объркана и ядосана. Паднах на колене по средата на пътя и се разплаках, живота ми се превърна в каша. Но нека започна от самото начало....

І част

Аз бях едно от онези момичета в гимназията, не много известни, но умниците в класа. След обикновения скучен час по математика с запътих към столовата, умирах от глад. Взех си обичайното ябълка и сок и седнах сама на масата в дъното до прозореца. Извадих книгата си и започнах да чета, докато хапвах ябълката. В този момент до мен дойде Джош, едно от най-богатите семейства в щата. Той е висок, със кестенява коса,  пъстри очи и уникална усмивка. Погледна ме и ми се усмихна широко. 
- Хей ....-очевидно не знаеше името ми.
- Аманда-помогнах му аз.
- Да, Аманда чудех се дали ще ми помогнеш с проекта по История?
- Ами, да защо не? –отговорих му аз. –Какво искаш да направя за теб?
- Целия проект. Зает съм с тренировки и... Ще ти платя спокойно.
- Щом е така окей ще го направя. До края на седмицата ще е готов –отвърнах му аз, тъй като се нуждаех от пари а той не се стискаше и за такива неща плашаше добре. Той искаше да влезе в много престижен университет и му трябваха добри оценки. Извън училище се занимаваше с футбол,а  през свободното си време се мотаеше с оснаталата част от групата на богатите.
Мина и остатъка от деня и аз се прибрах вкъщи. Живея със семейството си,но те са твърде обсебени от самите себе си, така че все едно живея сама. Потчи не забелязват присъствието ми вкъщи. Качих се в стаята си, разчистих я набързо и легнах да си почина. Стаята ми не е голяма, обикновена стая нито много голяма, нито много малка. Стените са във бледооранжево, гардероба е във много светло кафяво както и останалата част от мебелите. Бюрото ми е затрупано със учебници, от които не се виждаше компютърат ми. Не съм от бедно семейство, но както казах родителите ми не ги е грижа за мен особено, за това се оправям сама така да се каже. Както си лежах, задрямах, докато гледах в тавана.