Тези:
http://kaprizen.com/?img=2048912
http://kaprizen.com/?img=2048911
http://kaprizen.com/?img=2048882

И двете

Ранга

Аватар - 40%
Подпис - 100%

Мисля да направя малка пауза и да изчакам да ми дойде музата, за да може следващата част да не е депресираща или тъжна 
Благодаря на всички за мненията. Много ме радва факта, че историята ми ви харесва

От това, което прочетох, не мисля че може да се нарече приятелство. По-скоро тази нахалната е обсебена от това да държи другите далеч от приятелката ти.
Както казаха и другите, поговори с нея и сама прецени дали си струва да сте приятелки

P.S. И аз съм имала подобна ситуация. Изтърпях го докато завършим, но после разбрах че не си е струвало да се боря за нея толкова време...

Част 4

Е, него вече го няма. Наблюдавам празното легло в стаята за гости. Иска ми се да заплача, но не се оставям на това чувство. Осъзнах, че предишната вечер е било може би единственият ми шанс да му кажа как се чувствам. Едва ли някога пак ще останем сами като снощи.
Може би е за добро. Може би това е, от което имам нужда за да не мисля за него, или поне не толкова често. Сега е моментът да се съсредоточа върху истинската си връзка.
Обаждам се на приятеля си, но той не ми вдига. Честно казано, не съм и очаквала да го направи...Решавам да напиша съобщение на колегата му. Може би ще разбера нещо от него. Разочарована съм, когато на екрана на телефона прочитам точно това, от което се безпокоях. Настроението му си е все същото - никаква промяна.
Чувствам умора, въпреки осемте часа сън. Вече просто...не ми пука. Уморена съм и ми е писнало винаги да бъда като добрата фея, и да спасявам връзката ни. Чудя се дали щяхме да издържим и месец, ако просто му бях казала да върви на майната си, вместо да се боря за това, което имаме.
А дали въобще имахме нещо? Дали това не беше просто илюзия, която създадохме заедно, за да не бъдем сами?
Изпускам тежка въздишка и потеглям за училище.

Ранга

Ранга

Част 3

Поглеждам часовника. Един часа. Отново съм загубила представа за времето. Беше едва единадесет, когато си легнах, сложих си слушалките и се оставих на музиката. Това ми е нещо като хоби – обичам да оставям песните да рисуват уникални картини в ума ми. Но този път картините идваха с известна порция носталгия. Една след друга се въртяха все любовни, сърцераздирателни песни.
Наблюдавах спящото лице на приятеля си и се питах как може да е толкова спокоен в съня си, след жестоката ни кавга по-рано. Истината беше, че му завиждах. Никога не бих могла да постигна такова спокойствие. Както винаги, мислите ми не ми даваха покой. Мислех си за всичко, което беше станало днес, претеглях и преценявах всяка ситуация, всяка моя дума, всяка негова реакция. Естествено, нямаше да стигна до какъвто и да е отговор, поне не тази нощ. Прегърнах възглавницата и зачаках да тръгне поредната песен, която да ме отмъкне от реалността. Очертаваше се дълга нощ...

Не знам дали имат нещо общо, но тук има голяма серия от факти за Хари Потър.

http://hpotterfacts.tumblr.com/

2х40%