Хей.

Обичам да си чатя с Кучето.

http://www.avtanski.com/kucheto/

Сив клин и сива туника.

Мързелива баницаа.

От един сериял.Не вярвах просто, че това може да се случи.

Уоу..

дААААА!

Заповядайте!

-Ало.Здрасти, Синеочке. – Косата й бе кафява, а очите сини – затова й измислих този прякор.
-Здрасти, Аш.
-Как си, какво правиш и по-важното стана ли вече? – засмях се аз.
-Да, преди около 30минути.
-Мм, чудесно.Какво ще кажеш да се обадим на Ванеса и да излезем някъде...например в „Бетси”? – предложих аз.Ванеса бе другата ми най-добра приятелка, а „Бетси” -  любимата ми сладкарница.
-Съгласна.Ще...звъни ми, на другата линия е.Ще ти се обадя след малко да ти кажа дали е свободна. – възкликнах аз и затворих.
-Ало.Как си, Аш?
-Чудесно.А ти?
-И аз така.
-Току-що говорих със Стейси.Искаш ли да отидем в „Бетси”, ако нямаш други планове?
-Четеш ми мислите.
-Мм, радвам се. – засмях се аз. – Какво ще кажеш след 40 минути да ви взема с моята кола? – те също имаха автомобили, просто предпочитаме да пътуваме заедно –по-забавно е.
-Съгласна, ще пиша смс на Стейси.Чао.
-Окей, чао. -  казах аз и натиснах червената слушалка.
    Извадих дрехите, с които щях да бъда.Бял потник и малко, черно елече, което не стигаше по-надолу от гърдите ми.Къси, черни панталонки и бели пантофки.За аксесоари приготвих гердан със сова, бял часовник и бяло бомбе с черна лента.В малко, черно портмоне сложих парфюм , гланц, спирала, мокри и сухи кърпи, телефона ми и кредитната си карта. Преди да тръгна се пръснах от парфюма. Когато вече бе време да тръгвам, оставих косата си спусната.Не слагах тежък грим – просто спирала и гланц за устни ми бяха достатъчни.
    Когато бях вече в гаража, махнах голямото покривало и пред мен се разкри колата ми – бяла, а капака й можеше да се сваля.Точно това направих, след като потеглих. Момичетата живееха през няколко пресечки.
Стейси се качи при мен на предната седалка, а Ванеса – на задната.Тя бе със тъмно зелени очи, черна, права коса и тъмен тен.Беше облечена с къса, бяла пола и черен потник с цветя, за обувки бе избрала черни токчета, не по-високи от няколко сантиметра.Стейси бе блечена със потник с цвят, сливащ се с морскосините й очи, който беше нарязан отзад, с паднало рамо и къси, дънкени панталонки.Обула бе сини сандали.
- Супер. – казаха в един глас приятелките ми.
- Радвам се. – казах аз и усилих музиката.
  Когато стигнахме в сладкарницата седнахме на маса до прозореца. Заведението не бе много голямо.По стените имаше комикси, изобразяващи вицове.Дойде и сервитьорката с думите:
-Добър ден.Какво ще желаете?
-За мен... – мислех аз, докато разглеждах менюто. – парче ягодова торта и чокофредо.
-За мен една минерална вода и парче шоколадова торта. – поръча Стейси.
-Аз искам кафе и парче еклерова тора. – каза поръчката си и Ванеса.
-Парче ягодова, шоколадова, еклерова торта, чокофредо, минерална вода и кафе идват веднага. – каза русокосото момиче и записа поръчката.
Докато ядяхме, решихме да отидем на шопинг обиколка след това.
През следващият един час си говорихме за почивката, която организирахме – на нея щяхме да отидем само трите през лятото.
  Платихме всичко и потеглихме към мола.
-Е, момичета – is shopping time! – възкликнах аз и се усмихнах, когато стояхме пред сградата.
-Хайде, да влизаме. – каза Ванеса. – Момичета, какво ще кажете след час да се чакаме пред магазина за бижута? – той бе първият.
-Съгласна. – казахме аз и Стейси в един глас.
  Не мисля, че имаше магазин, в който да не вляза, разбира се без тези за мъжко облекло.Купих си няколко гердана, няколко чифта обеци, две тениски – едната е бяла и с паднало рамо и голяма черна панделка отпред, а другата бе лилава, с нарисувано момиче отпред и се носеше с малко, дънково елече.Към тях добавих още два броя дънкови къси панталонки.Скоро щеше да има училищни танци и затова реших да си купя рокля – нямах подходяща.Избрах да бъде къса, розова и без презрамки. Беше прилепнала по тялото ми и свършваше с красиви дантели и не много голяма панделка.Беше жестока. Щях да я съчетая с малко, бяло портмоне и големи, черни токчета, които си бяха направо убиец! Отностно обувките – взех само тези токчета и светло сини платформи с панделка отпред.
След един час вече бях долу, също и момичетата.Потеглихме, първо към моята къща и си показвахме какво сме купили.Роклята на Стейси бе къса, червена с бели рози по краищата.

Радвам се, че ви харесва.Утре сутринта ще пусна некста.

Моя милост.

Здравейте! Тази история я бях пускала преди от другата ми регистрация (little baby), но наистина не беше особено добра и я пускам отново, но този път редактирана! Добавила съм нови неща, но всъщност идеята на всичко си е еднаква.Надявам се така повече да ви хареса и интересът да се увеличи!
Нищо не съм направила случайно, има доста художествени детайли.По-късно ще разберете и защо името е такова.
Е, надявам се да ви хареса!
Тази част е специално за Вики. <3

Откъде се бе появил той? Бягах нагоре по стълбите.Имах ключ.На него имаше бележка с надпис ,,последната”.
-Ще те пипна,няма къде да избягаш! – викаше той.Мъж, на около 39-40, облечен в черни дрехи и черна, бунтуваща се коса до раменете.
-Махай се! – викнах аз.
Кой беше този мъж? Защо ме преследваше? Още куп въпроси изникнаха в съзнанието ми, но главния беше къде да се скрия.
Бягах нагоре и нагоре.Бях се изморила толкова много, че вече не обръщах голямо внимание, колкото на това да премахна косата от лицето си, за да виждам по-добре, за да не падна и...не ми се мислеше какво може да стане.
  Най-накрая стигнах до последния етаж. Пъхнах ключа.Точно преди да отворя той ме хвана в гръб.Метален и остър предмет опря гърлото ми. Господи, това бе нож!
-Помощ! – завиках аз с цяло гърло. – Помогнете ми! Помощ! Не! Не!
-Млъкни, млъкни! – извика грубо чернокосият.

-Не! – извиках, задъхана и с чело, обляно в пот.Да, поредния кошмар..Защо отново?
-Мила, добре ли си? – каза майка ми, облечена в жълтата си пижама, нахлувайки в стаята ми уплашена. Боже, толкова силно ли виках?
-Да, мамо, добре съм.Просто кошмар – въздъхнах аз.
-Искаш ли вода, мляко или нещо друго? – попита ме баща ми, показвайки се, иззад вратата.
- Да, еднопосочен билет до Хаваите! – изрекох аз. – Бъдете спокойни, не искам нищо. – успокоих ги и се запътих към банята, за да измия лицето си.
-Добре, мила. – рече майка ми и ме целуна по челото.
-Лека нощ. – пожелаха родителите ми в един глас.
-Лека и на вас! – отвърнах.
След това заспах спокойно, знаейки, че всичко ще бъде наред, щом съм със семейството си,което ме подкрепя и защитава.

Събудих се в 8:30 сутринта. Сънят още ме гонеше. Влязох в банята и измих лицето и зъбите си. Облякох сива туника с къс ръкав и надпис ,,Allways and forever” и сив клин до коленете.Сресах косата си и я оставих свободно пусната.
Тъй като живеех в триетажна къща, реших да сляза на първия – в трапезарията.
-Добро утро, мамо! – казах аз и я целунах по бузата. – Къде е татко?
-Добро утро, Ашли.– възкликна майка ми, която бе с коса до раменете и пъстри очи. – От кантората се обадиха и го извикаха по-рано.Имало нещо спешно. Между другото, мила, днес ще ходиш ли в школата? – Да, баща ми беше адвокат.Още едно да – казвам се Ашли, Ашли Хейстингс.Имам руса коса, стигаща малко над кръста, кафеви очи и светъл тен и посещавах школа по танци.Още от доста малка.Обожавах да танцувам – това бе хобито ми.Танцувахме всичко – салса, хип-хоп, балет, танго и още. Имах много медали и купи от състезания,
-Добро утро, мамо, Аш. – поздрави ни брат ми, идващ от горния етаж.Той бе с черна коса и кафеви очи, като баща ни. Бе с една година по-малък от мен – на 15.
-Здрасти, братче! – казах аз и се усмихнах.
-Как си, Тeйлър? – попита го майка ми, чието име бе Джена.
-Чудесно. – рече той и си взе една ябълка от купата с плодове.
-Хей, ще подадеш ли една? – попитах го аз и му посочих купата.Бях на метър и половина – два от него, защото бях на плота, седнала на висок стол, както и той.
Той ми я подхвърли, а аз му я хвърлих отново с думите:
-Мисли бързо!
-Мисли бавно! – подхвърли той с усмивка и отново ми я подаде.
-Какво правите? – обърна се майка ни, която бе в гръб, защото слагаше нова покривка на масата, няколко метра зад нас и не виждаше, че си играем като малки дечица.
- Нищо. – казахме в един глас аз и Тeйлър.
-Нали не сте забравили? – попитах ги аз, а те ме погледнаха с онзи поглед, който казва: ,,Какво,какво беше?” – Днес имам концерт!
-Оу, да, да! – подхвърли Тейлър. – Само те занасяме! – засмя се малкото ми братче.
-Спокойно мила, поне аз не съм. – рече майка ми. – Днес от 17:30ч.
-Поне някой ме слуша какво говоря. – възкликнах аз. 
  След това се запътих с ябълка в уста към горния етаж.Моята стая и тази на брат ми бяха една до друга.Вратата му бе открехната и погледнах вътре. Да, типична стая за един тийнейджър – разхвърлена, но пък бе страхотна – по стените имаше графити, които сам бе нарисувал. ,,Да, бе! Аз пък очаквах да е подредил.” Помислих си аз и влязох в стаята си. Стените й бяха бели, а на тях имаше големи лепенки за стена на оранжеви и жълти цветя. Любимите ми цветове бяха жълто и оранжево, затова повечето предмети бяха в тези цветове, като завивките на леглото ми.Над него има голям нареден пъзел.Той изобразява Ню Йорк, през нощта, а в тъмното светеше.До него стоеше нощното шкафче.На него имаше нощна лампа и будилник.Имаше две чекмеджета – там стояха гримовете, кремовете и принадлежностите за косата ми.Над шкафчето има оранжев надпис, гласящ ,,Dream”.
На бялото бюро стоеше лап-топа ми, настолна лампа, глобус и малко кошче за отпадъци.На вратите на белия гардероб имаше големи огледала, за да се гледам в цял ръст.
Имам също и малко жълто канапе, което стоеше точно пред големия плазмен телевизор.
Днес бе неделя и нямаше да ходя на училище.Седнах малко на лап-топа и звъннах на най-добрата си приятелка – Стейси. Тя си падаше малко поспаланка, затова реших да й звънна сега, защото бе 11:00ч.
-Ало.Здрасти, Синеочке.

Сега или утре?