Въпроси относно любимите ти песни

1.Имаш ли любима песен?
2.Е хайде де,кажи коя е?
3.Какво ти харесва в нея?
4.Харесваш ли изпълнителя и?
5.Когато чуеш тази песен за какво се сещаш?
6.Има ли песен която да те връща назад в спомените ти?
7.Коя е тя?
8.За какво ти припомня?
9.Коя е любимата ти тъжна песен?
10.Коя е любимата ти весела песен?
11.Кои са любимите ти изпълнители?

На Mann,Snoop Dogg ft. Iyaz- The Mack 

Любим певец?- Bruno Mars
Любима певица?- Adelle,Christina Grimmie
Любима група?- Skillet,Paramore,Bullet for my valentine,Black Veil Brides ,Three Days Grace,Escape The Fate,Fit For Rivals,BMTH,BOTDF
Любима песен?- Trey Songz ft. Chipmunk-Take off
Любима романтична песен?- Ne-yo-So sick,Bruno Mars-Grenade
Песен,която мразите?- Stomae-Alors on dance.
Любим текст на песен?- I be the same when it all goes up
I be the same when it all goes down
Not the first one, open it up
I be the last one closin it out>> Nelly Furtado ft. Soshyft. Timbaland-Morning after dark
Любим клип на песен?- Snoop Dogg ft.Mann ft. Iyaz-The Mack
На кой певец/певица имате плакат в стаята си?- Bruno Mars,My Chemical Romance,BVB,BRTH,BOTDF,Falling in Reverse,Simple Plan.. :

Беше 22:48 в този момент телефонът на Джорджия звънна.
-Ало,Джорджи,за Бога какво стана,защо беше толкова притеснена?-Попита Габриел.
-Ъъ..не аз само..-Джорджия се опитваше да измисли една малка лъжа която да изтърси,не можеше да му каже за съня,за каква ли би я сметнал.
-Ами просто,реших,че ще е добре да ти звънна.-Каза тя
-Но ти беше притеснена,чух те..
-Да,ъмм тоест не..сторило ти се е.-Завъртя го тя.
-Криеш нещо от мен,но добре,явно не искаш да ми кажеш е как си ?-Каза Габриел.
-Е,добре съм,хей майка ми ме вика за вечеря,ще се видим ли утре?-Попита Джорджия.
-Да,добре до утре.-Каза той и затвори телефона.
Тя се чувстваше гузно за дето го излъга и то два пъти,но за каква ли щеше да я помисли ако и кажеше,че го е сънувала и това е най-малкото,сънувала го е мъртъв,може да я намрази,може да я сметне за психично болна и какво ли още не.На Джорджия не и се мислеше,тя искаше да избяга от целия този ужас който бе в главата и ,може би да смени мозъка си с този на някое Хипи,те нали бяха спокойни винаги...Уви,нямаше късмет във този свят или в това измерение,всичко вървеше от зле към по-зле,как и се искаше да се промени,цялостно да се промени...

***
Толкова много неща за един ден,Джорджия беше толкова изморена,че заспа...Заспа но сънува.

В съня си беше на един сал,който се носеше леко из водата,първоначално и се струваше толкова приятно и отпускащо,че не забеляза върху какво е сала...Но изведнъж,около нея започнаха да плуват мъртви тела,тя толкова се  изплаши,че преобърна сала си и падна сред носещите се тела.Сред тях,тя не видя познато тяло,но  секунда след това,видя нечие тяло,то бе толкова познато,но разбира се ! Как не би го познала,това беше тялото на Габриел,Безжизнено и умъртвено,но как бе възможно? Толкова уплашена,тя се приближи до тялото му,докосна леко китката му,тя беше ледено студена..

Джорджия се събуди с крясъци,мислеше,че нещо наистина се е случило с него.Започна да търси телефонът си.
-Оо,хайде,хайде къде те оставих??-Започна да се пита тя.
-Хайде де..о ето те!-Каза с облекчение Джорджия и започна да търси номерът на Габриел.След двадесет секунди тя го откри и звънна.
-Ало?-Каза той.
-Ей аз съм Джорджи,искам да те попитам как си,добре ли си?-Джорджия говореше толкова бързо,че той едва успя да я разбере.
-Да,навън съм със Сам,разхождаме се.Ти къде си,прибра ли се?-Попита разтревожено той.
-Ооо,Слава Богу,ъъ..ох ъ да прибрах се просто се сетих за теб.
-Мм,добре ще ти звънна преди лягане,чао!-Каза той и затвори телефона.
А Джорджия,започна да мисли,какво ли би значило всичко това...

Докато се прибираше,Джорджия мислеше само за това което се беше случило преди минути.Просто не можеше да си го представи за част от секундата си мислеше,че е било сън,но после отново се сещаше за усещането.Как устните му докосваха нейните и как езикът му се плъзваше по нейния и ледено студеният му дъх и се сториха като сън който бе толкова реален,но тя знаеше,че беше истина и бе неописуемо щастлива.А и думите които той изрече танцуваха из главата й и само в който те бяха едно я караше да трепери...
Когато най-сетне отвори вратата на апартамента си,майка и я чакаше умряла от притеснения.
-Къде беше,говорех с теб преди тридесет минути,за Бога умрях от притеснение..-Каза майка и.
-Спокойно мамо,малко се заговорихме с Мая преди да се прибра...Извинявай.-Каза невинно Джорджи,а майка и остана с ококорени очи.
Когато влезна в стаята си и затвори вратата,се простна на леглото и започна да си мисли за станалото...
,,Какво ли щеше да е ако това не бе станало,ако си бях тръгнала по-рано,вероятно нищо"-Помисли си тя.
Какво ли си мислеше Габриел сега...

Началото.

Джорджия Кейлър- да,така се казваше тя.Беше със тъмно руса коса и сини очи,на четиринадесет,почти петнадесет години,беше мила, или поне до сега. Е ето какво се беше случила с нея...

Беше 16:42 Джорджи още спеше,е предната вечер се прибра в 07:23,но това нямаше значение.
Да,тя спеше,но телефонът и звънна.
СМС
Тя стана и видя дисплея на телефонът си.
[size=18]-Ей Джо,знам че още спиш,но това е важно,няма да повярваш! Днес Марто ми предложи да тръгна с него,е аз естествено казах ,,Да"[/size]
- Оо не това беше Мая,тя беше най-добрата приятелка на Джорджия.Мая много обичаше да говори.Когато говореше с някой,след двадесет секунди,той спираше да я слуша,но това не беше проблем за Мая тя можеше да говори с часове без никой да я слуша.
-Мамка му !-Каза Джорджия  и се хвана за главата. -Явно хората не искат да спя..-Мрънкаше под носа си тя.Разбира се,наложи се да стане.Започна бавно да се придвижва към банята за да се измие.Първо реши да измие зъбите си,после изми лицето си а после започна да се облича докато си тананикаше една песничка.
-Give me everythink tonight...-Пееше си тя докато обуваше дънките си.
-Let's do it tonight!!!- Така го извика,че майка и дойде.
-Джорджи,Боже,изкара ми акъла не знаех че си станала,мила добре ли си?-попита загрижено майка и.
-Оо майко,казала съм ти да почукаш преди да нахлуеш тук,а и да добре съм просто си пеех една песен.-каза навъсено тя.
Е имаше си причина така да разговаря с майка си,може би не толкова гадна но все пак гадна...Родителите и бяха разведени,тя бе останала при майка си,а с нея не се разбираха добре защото точно тя бе причината техните да се разведат.Тя обичаше майка си,макар и да не го показваше,но и не искаше да го показва.
-Добре мила,когато излизаш ми кажи.-Каза грижовно майка и.
-Добре,чао тогава.-Каза остро Джорджия и затвори вратата.

Три часа по-късно Джорджия се намираше в едно кафене на улица Уейт Кап.
-Говориш глупости Мая,Габриел не ме харесва,той ме има за приятелка,нищо повече.-Спореше тя.
-Оо,моля те виждала ли си го как те гледа,още когато се запознахте не плажа помниш ли?-И Мая започна да и разказва въпреки,че Джорджи нямаше как да го забрави.
-Бяхте на плажа и момчетата играеха футбол,а ти както винаги стоеше и ги гледаше,в този момент се появи той.Попита дали може да по рита с тях,тогава ти го видя и просто омекна..-Тя продължаваше да говори а в главата на Джорджи заплуваха спомените и..
[/b]