Добро.

16:06:39 00:00:37.052 18.7.2013
Нимоъ повече!

Гама.

• Бях изтрезняла, но все още сънена. Направих си кафе, 4 в 1 (с гуарана), такова каквото го обичах. Седнах на дивана в просторния хол на къщата, като светнах голямата нощна лампа на шкафчето. Главата ми още тежеше, дори 30-минутния сън не бе помогнал. Включих телевизора, а екрана му така освети лицето ми, че първоначално закрих с ръка.
  Извънредни новини. Говорителката започна с новини от Ню Джърси.
  Младежът Адам Дърджис, синът на известния журналист Стивън Дърджис загина в тежка катастрофа преди 45 минути на улица Сан Торино. 21-годишния студент е бил с 2,2 промила...
  Пренебрегнах останалото и изгасих. Катастрофата е била на една пряка от дома ми. Не е истина. Обрекох бившия си да умре.. Сега ще спя спокойно.
  Пийвах си кафето, а Томас се довлече при мен на дивана.
  - Не спиш ли?
  - Както виждаш, не спя. - отговорих му.
  - Кейла, от кога пиеш кафе?
  Той ме изгледа продължително с полуусмивка. Забелязах, че си е взел кен с енергийна напитка.
  - Спри да се заяждаш вече, стига. - дръпнах се. - Достатъчно голяма съм, за да знам какво правя.
  Той не отговори и се отпусна на облегалката на дивана. Понякога го мразех, затова, че ме има за малко дете.
  - Между другото, щата се прощава с още един идиот. - отбелязах.
  - А, какво?
  - Бившият ми умря. - казах го със самодоволна усмивка.
  - Ти си чудовище, как може да се радваш за такова нещо? - недоумяваше той.
  Не отвърнах.
  Стояхме на дивана и се дразнехме един друг до 9 часа. Телефонът ми звънна. Беше Брит, най-добрата ми приятелка. Със сигурност щеше да изреве за лошите новини от снощи.
  - Божичко, Кейла, разбра ли за Адам?
  - Да .. още в 4:30 по новините. - казах пренебрежително.
  - И? Как си, голям шок?
  - Хаха, глупости.. Ще ми стане тъжно, когато наистина го осъзная. Засега съм добре.

  * Много ми се щеше да довърша историята, но като гледам няма интерес към нея. Благодаря.

+
През живота си съм попадала на толкова много индивиди, които не струват, всъщност. Всеки човек среща различни хора, не може всички да имаме, или да нямаме приятели.

Никога не бих избрала любовта пред семейството, колкото и да го обичам. Семейството ми е само едно, а следваща любов винаги има.

Благодаря ви!   (f)

Да. (y) 

• Бях сънена, а главата ми се въртеше. Погледнах към часовника - 04:20. Изглежда бях поизтрезняла, след като си спомних, че съм се прибрала преди 30 минути. О, да - спомних си и якия шамар, който чичо Франк ми отцепи, щом влязох у дома с израза:
  - К'во стаа, мацкии?
  Чичо и братовчед ми Томас, с които живеех, бяха яки хора. Този път явно съм прекалила, щом чичо избухна така. По принцип не пиех - не близвах дори, зарекох се да спра пиенето по купони повече. Нима и отива на една дама да пие? И то като свиня..
  Първото нещо, за което се сетих, като станах, бе бившия ми. „Умриииииииииииииии..“ - изкрещях наум, без да знам защо. Светът ми беше крив. Помислих си, че ще ми стане зле, веднага щом стана - но не. Бодро се отправих към кухнята. Томас веднага се появи.
  - Виж, това е вторият път, когато се напиваш. Преди не беше такава.
  - Моля те .. Не ми чети морал, колкото теб съм.
  - Но по-малка с два месеца. Да ни напомня ли какво направи при първото си пияно прибиране?
  - Няма нужда, добре си спомням, че съборих любимата статуетка на чичо. Още ми се сърди.
  - С кого беше тази нощ? - залюбопитства той.
  - Не съм длъжна да ти обяснявам.
  - О, да. Разбира се, че не си. Ясно ми е - с някой боклук. - прецеди той през зъби и изчезна.
  Томас не обичаше компанията ми. Според него те бяха ужасни типове, с пиянски навици и без никакъв акъл в главите. Може би се боеше, че аз криввам от правия път. Понякога много се ядосвах, че не ме оставяше на мира и ми се бъркаше повече от необходимото. Но може би имаше защо..

Или пък ;

Аз съм българче щастливо,
купих си апартамент,
май стените са накриво,
но нали си е за мен!
....
 

+ Харизанова пък от къде я извъдиха .. Съсипва цялата работа.

Айран.